Полското въстание от 1830 – 1831 година е конфликт между Руската империя и свързаното в персонална уния с нея Полско кралство. Започнало като локален бунт срещу руския управител във Варшава на 29 ноември 1830, в началото на следващата година то прераства в пълномащабна война, след като Сеймът (полският парламент) обявява руския цар Николай I за свален от полския престол. В началото на бойните действия въстаниците печелят редица успехи, но социалните и политически разногласия помежду им помагат на царската армия да спечели пълна победа през октомври 1831 година.Заради датата, на която избухва, въстанието е наричано още „Ноемврийско“ (на полски: Powstanie listopadowe). Резултатът от него е тежък за поляците в Кралството: отменена е либералната конституция от 1815, а с нея са премахнати редица суверенни полски институции (парламентът, армията, Варшавският университет). На тяхно място е установен авторитарен режим начело с царския наместник Иван Паскевич. В последвалата „Велика емиграция“ хиляди поляци, сред които множество представители на интелектуалния и творческия елит на нацията, се изселват в Западна Европа.
Причини и начало на въстанието
Ноемврийското въстание се дължи, от една страна, на стремежа на полските патриоти да възстановят независимата полска държава и, от друга, на стремежа на руския цар Николай I да унищожи автономния статут на руския дял на Полша, установен от баща му Александър I след победата над Наполеон и Виенския конгрес. Още в последните години на Александър I формалният главнокомандващ армията на Кралство Полша и фактически разпоредител в него – царевият брат Константин Павлович, отказва да се съобразява с конституцията. Заседанията на сейма се отлагат многократно, а опозицията е задушавана чрез цензура, тайна полиция и затвор. След възцаряването на Николай нарушенията на конституцията зачестяват.
