Полинезия (от гръцки: πολύς – „много“ и νῆσος – „острови“) е голяма група, съставена от над 1000 острова, разположени в централния и южния Тихи океан. Коренното население на островите се наричат полинезийци и споделят много общи черти, включително езиково семейство, култура и вярвания. Исторически, те имат силна традиция за мореплаване и използване на звездите за навигация през нощта.
Терминът Полинезия е използван за пръв път през 1756 г. от френския писател Шарл дьо Брос и първоначално се отнася за всички острови в Тихия океан. През 1831 г. Жул Дюмон-Дюрвил предлага ограничаване на използването му по време на лекция на Географското общество в Париж.
География
Геология
Полинезия се характеризира с малко количество суша, покриваща много голяма част от централния и южния Тихи океан. Повечето полинезийски острови и архипелази, включително Хаваите и Самоа са съставени от вулканични острови, съставени от горещи точки. Нова Зеландия, Норфолк и Увеа са непотопени части на основно потъналия континент Зеландия.
