Според това, колко равнини изграждат покрива, могат да се различат
Плосък – от една хоризонтална равнина;
Едноскатен – от една наклонена равнина (скат);
Двускатен (оседлан), трискатен (калкан), многоскатен – от повече наклонени равнини (скатове);В зависимост от разположението на пресичащите се равнини, покривите могат да бъдат още двускатен скосен, четирискатен скосен, мансарден, пирамидален, шедов (трионообразен) и др.
При изграждането на покривна конструкция, за да се избегне традиционния изглед на сградите или по други съображения, се използват елементи от други геометрични повърхнини, при което се получава цилиндричен, дъгов, куполен и други видове покриви.
В строителството се използват определени термини за частите на покрива:
Било се нарича частта от покрива, която свързва в горния им край два равнинни участъка от покрива;
Маия е изпъкналото място, където се събират скатовете на покрива;
Улама е вдлъбнатата част, която остава между два ската на покрива. Тя събира и отвежда водата и от двата ската;
Стряха – частта от покрива, разположена извън външните стени на сградата;
Капчук – долен ръб на стряхата;
Улук – коритообразен елемент, предназначен за отвеждане на водата от покрива до водосточните тръби;
Водосточни тръби – тръби, които отвеждат водата от улуците до земята или канализацията;
Челна дъска – плоскост, която скрива краищата на гредите.
Традиционно в строителството на къщи в България се използва класическа дървена покривна носеща конструкция. Нейните основни елементи са:
Главна биндерна греда – гредата, свързваща ребрата и долните столици (гредите, поставени успоредно на капчуците и перпендикулярно на ребрата).
Столица – бива подложна, билна и средна. Разполагат се успоредно на капчуците и перпендикулярно на ребрата и служат за укрепване на цялата покривна конструкция.
