Планетариум е вид научно учреждение, построено основно за научни и забавни представления относно астрономията и нощното небе или за обучение по астрономическа навигация. Терминът планетариум понякога се използва по-общо за описване на устройства или установки, чрез които се илюстрира Слънчевата система, като това може да включва и компютърен софтуер.
Преобладаваща черта на повечето планетариуми е големият куполовиден прожекционен екран – небесна сфера, върху който могат да се показват звезди, планети и други астрономически тела, които да се движат реалистично, за да се симулират комплексните движения в небето. Небесните сцени могат да се пресъздават чрез широк набор от технологии, например прецизно изработени „звездни топки“, които комбинират оптични и електромеханични технологии, диапроектори, видео и пълнокуполни прожекционни системи и лазери. Каквито и технологии да се използват, целта обикновено е да се свържат заедно, за да се симулира точно относително движение на небесните обекти. Типичните системи могат да се настроят така, че да симулират небето във всяка точка от времето, минало или настояще, и често изобразяват нощното небе така, както би изглеждало от коя да е географска ширина на Земята.
Планетариумите варират по размер от 37-метровия купол в Санкт Петербург, Русия (наречен „Планетариум номер 1“) до 3-метрови надуваеми преносими куполи, в които присъстващите седят на пода. Планетариумът на китайския Музей на науката и технологиите в Пекин има най-големия капацитет в света (442 седящи места).
История
Създаването на първия планетариум често се приписва на древногръцкия полимат Архимед. Устройството му може да предсказва движенията на Слънцето, Луната и планетите.
