Пиратството е практиката на организиран морски грабеж или морски бандитизъм, толкова стар, колкото и самата морска навигация. Пиратите са морски разбойници, но понякога нападат и цели на сушата. Обикновено пиратството е насочено към други кораби. Представлява частна или държавна атака в международни води или в области, които не са под юрисдикцията на никоя държава, с цел открадване на товари, настояване за откуп за пътниците и често изземване на самия кораб. Неговото определение съгласно международното право може да се намери в член 101 от Конвенцията на ООН за морското право.
Най-ранните документирани случаи на пиратство са от 14 век пр.н.е., когато морските народи, група от океански мореплаватели, нападат корабите на егейската и средиземноморската цивилизации. Тесните канали, които направляват корабоплаването в предсказуеми маршрути, създават възможности за пиратство. Исторически примери включват водите на Гибралтар, пролива Малака, Мадагаскар, Аденския залив и Ламанша, чиито географски ограничения улесняват пиратските атаки.
Пиратите често правят метежи – когато екипажът не харесва командните тактики на капитана, го сваля от поста и в повечето случаи го убива. Когато пиратите нападат друг кораб по море, обикновено се извършва абордаж – прехвърляне от единия кораб на другия – като се доближат корабите, пиратите хвърлят въжета и се пренасят на другия кораб. Те понякога нападат и крайбрежни села с цел да вземат заложници и да искат откуп. Техният основен закон е т.нар. пиратски кодекс – капитаните се събират да се договорят, когато имат да решават проблеми.
В началото на 21 век морското пиратство на транспортни плавателни съдове остава важен проблем (с изчислени световни загуби от 16 милиарда щатски долара годишно), особено във водите между Червено море и Индийския океан, Сомалийското крайбрежие, а също така в пролива Малака и Сингапур.
