Оратор (лат. orator) е човек, който държи, произнася реч, но също този, който има дарбата да говори / да държи речи пред публика и пред обществото, този който има умения в красноречието.
Антични образци за оратори са Демостен в Елада и Цицерон в Древен Рим.
Произход на думата
Оратор произлиза от латинското oratorem (nom. orator) "говорител", което е от глагола orare "говоря пред съда или събранието, пледирам", от прото-индоевропейската основа *or- "произнасям ритуална формула" (например за сравнение санскритското aryanti "те възхваляват", омерическото гръцко are, и атическо ara "молитва", хетското ariya- "да попиташ оракула", aruwai- "почитам, моля се в храм").
История
Значение ораторското изкуство придобива в древността благодарение на появата на демократичния polis (тоест на демократичното общество), където речта е била посредник за взимането на политически и съдебни решения.
Макар че красноречието е играло голяма роля в историята на много от древните култури, то се превръща в професия и бива развивано като система едва в демократичните управления на Древна Гърция.
Реториката има своя произход в най-ранната цивилизация, Месопотамия. Някои от най-ранните примери за реторика могат да бъдат открити в акадските писмени документи на принцесата и жрицата Енхедуанна (около 2285-2250 г. пр.н.е.), а по-късни примери могат да бъдат открити в нео-асирийската империя по времето на Сенахериб (704–681 BC).
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
