Обсерваторията (от френски: observer – „наблюдавам“) е място предназначено за научни наблюдения на земни и небесни явления. Обсерватории се строят за целите на астрономията, климатологията, геологията, метеорологията, океанологията и вулканологията.
История
Наземни обсерватории
Едни от първите уреди, използвани в астрономическите обсерватории са били секстантите. Предполага се, че мегалитният комплекс Стоунхендж във Великобритания е древна астрономическа обсерватория, като положенията на огромните камъни отбелязват характерни положения на Слънцето и Луната (лятно слъцестоене, равноденствие и други).
Съвременните астрономически обсерватории са оборудвани с телескопи, които са монтирани в големи подвижни куполи. Най-големите телескопи на Земята са двата 10-метрови американски телескопи Кек, четирите 8-метрови телескопа на Европейската южна обсерватория в Чили, 6-метровият Голям Алт-Азимутален Телескоп на Специалната Астрофизическа обсерватория в Кавказ, Русия.
Космически обсерватории
Освен наземни телескопи, астрономите изпращат телескопи и в космоса. Космическите обсерватории могат да наблюдават астрономически обекти в честоти от целия елелектромагнитния спектър, включително такива, които не се наблюдават от Земята, понеже не проникват през земната атмосфера. Земната атмосфера е непроницаема за ултравиолетовите, рентгеновите и за гама-лъчите и частично непроницаема за инфрачервените лъчи и затова тези лъчения могат да се наблюдават с космчиеските телескопи разположени над атмосферата. Друго преимущество на Космическите обсерватории, е че техните наблюдения не са засегнати от метеорологичните промени в атмосферата.Единственият космически телескоп, който работи във видима светлина, е Космическият телескоп Хъбъл.
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
