Нова (астрономия)
Нова в астрономията е преходно астрономическо събитие, което води до внезапната поява на ярка, привидно „нова“ звезда, която бавно избледнява в течение на няколко седмици или месеца. Причините за възникването на нова са различни, в зависимост от обстоятелствата на двете предшестващи я звезди. Всички наблюдавани нови включват бяло джудже в двойна система. Другата звезда може да е от Главна последователност, субгигант или червен гигант. Когато орбиталният период намалее до порядъка на няколко дни, бялото джудже вече се намира достатъчно близо до другата звезда, за да започне да издърпва чрез акреция материал върху повърхността си, създавайки плътна и плитка атмосфера. Тази атмосфера, съдържаща основно водород, се нагрява от звездата, докато накрая достигне критична температура, при която настъпва мигновен термоядрен синтез.
Внезапното нарастване на енергията изхвърля атмосферата в междузвездното пространство, образувайки видимо сияние в хода на събитието, което в миналото е било обърквано с „нова“ звезда. Остатъците от някои нови могат да се задържат в продължение на няколко века. Възможно е повторно захранване на бялото джудже с материя от съседната му звезда, при което то отново да избухне в нова. Всички нови се считат за катаклизмични променливи звезди.
Новите се забелязват най-често по пътя на Млечния път, особено близко до галактичния център в Стрелец. Все пак, те могат да се повяват навсякъде в небето. Те са доста по-често срещано явление от суперновите и се наблюдават средно по десет пъти годишно. Повечето от тях се виждат с телескоп, а веднъж на средно 12 – 18 месеца се появява и нова, която е видима с невъоръжено око. Новите, достигащи първа или втора звездна величина, възникват по няколко пъти на век.
