Наденицата (на английски: Sausage; на немски: Wurst) е суров, варен или варено-пушен месен продукт, характерен за европейската кухня.
Произвежда се от смляно месо, животинска мазнина и подправки, които след омесване се пълнят в естествени черва и се варят, опушват се или се обжарват на скара или барбекю (могат да се добавят към супи или ястия).
Съществуват вид наденици, приготвяни от месо и субпродукти, смесени с кръв и подправки, напълнени в естествени черва и сварени, наречени кървавица.
История
Първите данни за приготвяне на храна от животински черва, пълнени с месо, датират още от Шумерите, живели на територията на днешен Ирак, около 3000 години преди н.е.
За китайските традиционни наденици „Лачанг“ (臘腸/腊肠), произвеждащи се от козе и агнешко месо, се споменава около 589 година преди н.е.
Древногръцкият автор Омир разказва в своята поема Одисея (глава 20), за консумирането на наденица (кървавица).
Има данни, че надениците са били много популярна храна при древните гърци и римляните. По време на властването на Римския император Нерон, приготвянето и яденето на наденици е свързвано с празника Луперкалии, провежден в чест на богинята Юнона. Ранната католическа църква обявява празника Луперкалии и яденето на наденица за грях. Заради това император Константин забранява празника и надениците.
