Навигация

Тя може да се използва и за изчисляване на пътя, който трябва да се измине, за да се достигне друга точка с известни координати. В миналото навигацията се е извършвала основно с компас, уреди за измерване на ъгъла спрямо някоя определна звезда, морски или сухоземни карти. Днес за целта се използват геостационарни спътници.

Навигацията (от лат. navigato) е наука и практическа дейност за управление на подвижни обекти, която решава следните задачи:

- определяне на мястото на обекта относно околната обстановка

- избор на движението (посоката, скоростта, маршрута) към желано крайно място.

Навигационната дейност трябва да осигури безопасен маршрут, достатъчна бързина на пътуването, а понякога и други предпочитани показатели.

Лицето, което я осъществява, се нарича навигатор или щурман.

Видове навигация:

Според обслужвания обект – морска, авиационна, космическа, автомобилна.

Според метода на работа – лоцманска и щурманска.

Според използваните средства – визуална, радионавигация, радарна, инерциална, спътникова и астронавигация.

Други значения на навигация:

в корабоплаването – фактическо или разрешено корабоплаване, напр. като сезонна дейност

в компютърните устройства – целенасочено преминаване от един файл (страница) към друг