Мотоциклетът (на френски: motocyclette, от на латински: mōtor – привеждащ в движение и на гръцки: κύκλος – кръг, колело) съгласно чл. 1 от ЗДП, е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 cm³. Към мотоциклетите се причисляват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg. Към тези превозни средства се причисляват и мотопедите – двуколесни или триколесни пътни превозни средства, които имат двигател с вътрешно горене с работен обем до 50 cm³, но чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 45 km/h – определения в съответствие с чл. 11, 13 и 14 от Допълнителни разпоредби на Закона за движението по пътищата.
Етимология
Motocyclette е наименование, с което френските фабриканти, братята Йожен и Мишел Верне (Eugène et Michel Werner) обозначават направеното от тях през 1897 г. превозно средство на две колела. Това наименование, одобрено от префекта на Париж за двуколесните превозни средства, придобива гражданственост и окончателно навлиза в публичното пространство след решение на Търговския съд в Париж през 1901 г. като motocyclette. Наименованието мотоциклет е прието в България още в зората на създаването на това пътно превозно средство.
