Микрофонът е широко приложимо устройство за преобразуване на звуков сигнал в електрически. Думата има гръцки произход, от микро, означаващо малък и фон, означаващо глас.
Микрофонът се използва за най-различни цели, като например в уреди като телефон, слухов апарат, за озвучаване на концертни зали и публични мероприятия, за записи на живо или студийни записи, в радиото и телевизията. В наши дни микрофонът се използва и за гласово разпознаване, интернет телефония и в компютърните среди за запис на глас.
История
Първият микрофон е изобретен от Александър Бел през 1876 г. Той представлява течен телефонен предавател и не е особено практичен. Десетгодини по-късно, Томас Едисън създава първия въглероден микрофон, който намира приложение в телефонни и радио предаватели почти до 1970 г., когато бива заместен с пиезоелектрични керамични елементи. Въглеродният микрофон има много ограничена честотна ивица и не предава музика много ефективно.
Голяма крачка напред е производството на динамичния микрофон през 1931 г. в Лабораториите Бел.
