Мексиканска кухня (на испански: Gastronomía de México) е общото название на националната кухня на Мексико, представляваща сама по себе си синтез от ацтекски и испански кулинарни традиции. Самите испански традиции се формират извън границите на континентална Европа и мавританския Изток (мексиканското бурито напомня на питката Шаверма).
Основните продукти в кухнята на Мексико са: боб, царевица, домати, картофи, чушки, свинско месо, пилешко месо и др. Царевицата е традиционно зърно в Мексико, като се консумира прясна, на кочан, и като компонент в редица ястия и салати. Най-много се използва обаче за направата на тесто за „tamales“ – популярни мексикански питки, „gorditas“, както и много други тестени изделия на царевична основа.
След царевицата, оризът е най-често използваното зърно в мексиканската кухня. Според писателя-кулинар Карън Хърш Грабер, пренасянето на ориза в Испания от Северна Африка, през ХVI-век, довежда до пренасянето му в Мексико, през пристанището на Вера Круз, през 1520 година.
Основата съставка на кухнята на Мексико е питката Тортиля (на испански: Tortillas) (направена традиционно от царевично брашно) с подправки, сред които първо място заемат чили чушките (визитна картичка на мексиканската кухня) и Салцата.
От тортиля се приготвят различни, завити с пълнеж ястия: бурито, чимичанги, и енчилада. Те се поднасят към салати от плодове и зеленчуци, най-характерен от които е Гуакамоле (пастообразен сос от авокадо с добавени домати, лук и чушки серано).
