Мезоамерика (от гръцки μέσος – среден) е историко-културен регион на северноамериканския континент включващ южната половина на Мексико, териториите на Гватемала, Ел Салвадор и Белиз, както и на запад Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. Това е една област, определена от сходни култури, които са просъществували продължително през историята на местния регион.
Особености
Културното единство на мезоамериканските народи се отразява в няколко характерни особености; Пол Кирхоф ги идентифицира въз основа на следните дадености изброени по-долу като прилики.
човешки жертвоприношения като част от религиозните ритуали,
каменни сечива и материали и
непознаване на черната металургия.По този начин мезоамериканските народи се разграничат от американските съседни народи на
север и на юг.
Основни народи
Обособяването на Мезоамерика продължава няколко века. Преди испанската колонизация през 15 век съществува мозайка от езици и етнически групи. Сред тях по-централно място заемат културите:
на ацтеките,
на маите,
на Теотиуакан,
на сапотеките,
на миштеките,
на олмеките и
тараската култура.Мезоамерика е била дом на много народи, някои от които едва сега започват да се изследват. Важен напредък на археологията в центъра на Мексико, и особено в Оахака, са разкопките на Алфонсо Касо, в Монте Албан, а в областите обитавани от маите – тези на екипа на Рикетсън (Ricketson) и изследването на селището Уашактун. Тези 2 съседни региона (сапотеки и маи) са напълно отделни културни явления, въпреки че съществуват предположения за общи елементи, които изискват обяснение.
География на региона
По площ Мезоамерика е 1 000 218 км2.
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
