Мезоамерика - онлайн пъзели

Мезоамерика (от гръцки μέσος – среден) е историко-културен регион на северноамериканския континент включващ южната половина на Мексико, териториите на Гватемала, Ел Салвадор и Белиз, както и на запад Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. Това е една област, определена от сходни култури, които са просъществували продължително през историята на местния регион.

Особености

Културното единство на мезоамериканските народи се отразява в няколко характерни особености; Пол Кирхоф ги идентифицира въз основа на следните дадености изброени по-долу като прилики.

Прилики между мезоамериканските народи

селскостопанска икономика,

отглеждане на царевица,

използване на два календара

ритуален 260-дневен календар и

граждански 365-дневен календар

човешки жертвоприношения като част от религиозните ритуали,

каменни сечива и материали и

непознаване на черната металургия.По този начин мезоамериканските народи се разграничат от американските съседни народи на

север и на юг.

Основни народи

Обособяването на Мезоамерика продължава няколко века. Преди испанската колонизация през 15 век съществува мозайка от езици и етнически групи. Сред тях по-централно място заемат културите:

на ацтеките,

на маите,

на Теотиуакан,

на сапотеките,

на миштеките,

на олмеките и

тараската култура.Мезоамерика е била дом на много народи, някои от които едва сега започват да се изследват. Важен напредък на археологията в центъра на Мексико, и особено в Оахака, са разкопките на Алфонсо Касо, в Монте Албан, а в областите обитавани от маите – тези на екипа на Рикетсън (Ricketson) и изследването на селището Уашактун. Тези 2 съседни региона (сапотеки и маи) са напълно отделни културни явления, въпреки че съществуват предположения за общи елементи, които изискват обяснение.

География на региона

По площ Мезоамерика е 1 000 218 км2.