Мадрепорови корали - онлайн пъзели

Мадрепорови корали

Мадрепоровите корали (лат. Scleractinia), наричани още каменисти или твърди корали, са морски животни от типа Мешести, които си изграждат твърд „скелет“. Отделните животни са известни като полипи и имат цилиндрично тяло, увенчано с устен отвор, в който устата е оградена с пипала. Въпреки че някои видове са самотни, повечето живеят в колонии. Основният полип се закрепва и започва да отделя калциев карбонат, за да защити мекото си тяло. Самотните корали могат да достигнат цели 25 см, но при колониалните видове полипите обикновено са с размер само няколко милиметра в диаметър. Тези полипи се размножават безполово чрез пъпкуване, но остават прикрепени един към друг, образувайки многополипна колония от клонинги с общ „скелет“, който може да бъде с диаметър или височина до няколко метра според вида.

Формата и външният вид на всяка коралова колония зависят не само от вида, но и от местоположението, дълбочината, количеството на движението на водата и други фактори. Много плитководни корали съдържат в тъканите си симбионтни едноклетъчни организми, известни като зооксантели. Те придават своя цвят на корала, който по този начин може да варира в оттенък в зависимост от вида на симбионта, който съдържа. Мадрепоровите корали са тясно свързани с морските актинии и подобно на тях са „въоръжени“ с жилещи клетки, известни като книдоцити. Коралите се възпроизвеждат както по полов, така и по безполов път. Повечето видове освобождават гамети в морето, където се извършва оплождането, и ларвите на планулата се носят като част от планктона, но няколко вида снасят яйца. Безполовото размножаване е най-вече чрез фрагментация, когато част от колония се отделя и се прикрепя на друго място.

Мадрепоровите корали се срещат във всички световни океани; те формират голяма част от съвременните коралови рифове се формира. Коралите, изграждащи рифове, най-често живеят в колонии, съдържат зооксантели и се срещат в плитки води, в които прониква слънчевата светлина. Други корали, които не образуват рифове, могат да живеят самостоятелно или в колонии; някои от тях се срещат в абисалната зона на Световния океан, където не достига светлина.

Мадрепоровите корали се появяват за пръв път в средния триас, но в научните среди няма единодушие относно връзката им с палеозойските Tabulata и Rugosa. В днешно време се очаква броят на мадрепоровите корали да намалее поради ефектите на глобалното затопляне и окисляването на океана.