лас сетас де севиля - онлайн пъзели

Старата болница на петте рани на нашия Изкупител, известна още като болница де ла Сангре, е сграда, която се намира в квартал Макарена в Севиля и понастоящем представлява седалището на андалуския парламент.

История

Болницата е основана от Каталина де Рибера и Мендоса през 1500 г., като болница за жени. [1] Беше надарена с голямо наследство, дадено в дарения, а за нейната конституция бяха наградени два бика на папа Александър VI през 1500 и 1502 г. Той също така получи биковете на Клементе VII и Хулио III през 1524 и 1549 г., за да бъдат освободени от обикновена юрисдикция. Каталина де Рибера поиска бика на Александър VI, така че да се обслужват само жени, но бикът на Климент VII от 1524 г. го направи разширим за бедните мъже. Той имаше само санитарни функции, въпреки че от 1750 г. част се използва като хоспис. [2]

Меценатите, администраторите и посетителите ще бъдат предшественици на манастирите Санта Мария де лас Куевас, Сан Йериномо де Буенависта и Сан Исидоро дел Кампо. Трябва да се спомене, че въпреки че тези патрони са имали властта да действат от името на Църквата чрез папски бик, болницата зависела пряко, от основаването си, на Светия престол, без да се подчинява на никаква друга светска или църковна институция и без да плаща десятъци [. 2]

Първата централа на болницата Синко Лалага беше разположена на Кале Сантяго [1] в къщите, които Каталина де Рибера имаше на номер 10 в Санта Каталина, състояща се от само 15 легла. През 1535 г. синът на Каталина де Рибера, Fadrique Enríquez de Ribera, VI главен аванс на Андалусия и I маркиз от Тарифа, разширява паричната дара за изграждане на сегашната сграда извън градските стени, в предградието на Макарена. Това беше първата голяма обществена сграда, издигната извън средновековната стена и е една от причините за развитието на предградието, сегашния квартал Макарена, който започва да се развива от 16 век нататък, когато там са издигнати домовете на работниците отговарящ за изграждането му, а по-късно и работниците му. Фадрик умира, през 1539 г., без да остави наследници и всичките му активи отиват и в болницата. Новата централа на болницата е открита на 5 март 1559 г. [2]

Болницата имаше много благодетели, включително Диего де Янгуас, родом от Логроньо, касиер на Каса де ла Монеда. [2] Болницата се изправи пред сериозна криза през 1649 г., когато в града настъпи чумната епидемия, т.е. в която умира нейният администратор Габриел дьо Аранда, секретарят, свещениците на болницата, бръснарят и особено църковните, които трябвало да администрират светите масла на починалия.