Лавата е разтопена скала, която извира от вулкан по време на изригване. В началото, когато лавата изригва от вулканичния кладенец, тя е течност с висока температура, най-често в интервала 700 °C до 1200 °C. В зависимост от съдържанието на силициев диоксид лавите биват: ултрабазични (SiO2 под 40%), базични (40-52%), среднокисели (52-65%), кисели (65-75%) и ултракисели (над 75%). Количеството на силициевия диоксид определя вискозитета на лавата. Колкото по-базична е лавата, толкова е по-подвижна и обратно — колкото по кисела е, толкова по-жилава и трудно подвижна.
Пример за базична (подвижна) лава е лавата на хавайските вулкани. Тя може да измине десетки километри и да се изсипе направо в океана. В зависимост от релефа скоростта ѝ може да достигне 60 км/ч. Пример за кисела (жилава) лава е тази на вулкана Мон Пеле на островМартиника.
Докато е под земната повърхност, разтопената скала се нарича магма.
Подобна е и друга класификация на лавата, която я разделя на три основни типа, в зависимост от минералния ѝ състав — базалтова, андезитна и риолитна.
