В геометрията конусът се дефинира като геометрично тяло, заградено от конична повърхнина и едно равнинно сечение.
Коничната повърхнина е повърхнина, която се описва от права, минаваща през фиксирана точка P и хлъзгаща се по крива ω (несъдържаща фиксираната точка), наречена управителна (директорна) крива. Правите, които минават през точка P и точките на управителната крива, се наричат образуващи на коничната повърхнина. Управителната крива не трябва да бъде изродена крива – например точка. Фиксираната точка P се нарича връх на коничната повърхнина. Ако ω е равнинна крива, върхът не бива да лежи в нейната равнина.
Конус е тялото, ограничено от равнина и конична повърхнина, определена от проста затворена управителна крива. Повърхнината му се състои от равнинна основа и конична околна повърхнина, която е част от коничната повърхнина. Лежащите върху околната повърхнина отсечки от нейните образуващи се наричат образуващи на конуса. Разстоянието от върха на конуса до основата се нарича височина на конуса.
