Ковачът е занаятчия, занимаващ се с обработка на метали. Изработката на метални изделия е важно достижение в човешката цивилизация и служи за периодизиране на историята, като се различават медно-каменна, бронзова и желязна епоха. Професията на ковача добива особена значимост, когато започва употребата на желязо. Изключителната роля, която изиграва професията „ковач“, намира отражение в пантеона и митовете на повечето народи.
С настъпването на индустриализацията и възможностите на промишлеността да задоволява тези потребности, ковачите се занимават предимно с ръчно художествено коване и изработване и ремонт на селскостопански сечива и инструменти.
Освен да коват металите и да ги обработват с нагряване и охлаждане, с което да се осъществява процесът закаляване, могат да отливат метали във форми, като изработват по този начин заготовки, да щамповат, изтеглят и др. Главен материал за работа на ковача са металите: желязо, чугун, стомана, а също така бронз, мед, благородни метали.
Коване
Коването е основното техническо действие на ковача.
Ръчното свободно коване включва следните действия: сплескване, изтегляне, пробиване на отвори, закаляване, насичане на орнаменти върху метала, набиване на релефни форми, ковашко заваряване.
