Клинописното писмо или – както по-често се нарича за краткост – клинописът е първата система от писмени знаци (редом с египетските йероглифи), която е била в състояние да предава еднозначно езиково съдържание. От логографска писменост (един писмен символ = една дума), следвайки принципа на „акрофонията“ (писменият образ означава само началото на името на изобразения предмет), клинописът се превръща в предимно силабична (сричкова) система, като към нея се добавят и детерминативи (именно знаци, които сами не се четат, но които съдържат указния за четене и интерпретация на логограмните или силабичните знаци). Клинописът е създаден от шумерите около 4000 – 3500 години пр. Хр. (с предшественици, достигащи до късното IV хилядолетие в Урук). Той възниква като система от пиктограми, които с течение на времето бивали опростявани, стилизирани и в крайна сметка превърнати в абстрактни знаци (т.е. които вече не били непосредствени образи и „картини“ на обозначените предмети), за да придобие характерната за него клиновидна форма, от която идва и съвременното название „клинопис“: базисните елементи, съставляващи клинописните знаци, наподобяват хоризонтални, вертикални и коси клинчета. Тази форма е пряк резултат от метода на писане върху глина с остър инструмент. За разлика от египетските йероглифи, изписвани върху папирус или гравирани върху камък, тук се използват глинени плочки, върху които се пише чрез натиск с тръстикова пръчица (стилус), дълга около 20 см. с един остър край и триъгълен профил.
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
