Класическата музика е художествена музика в традицията на европейското изкуство, включително църковна и светска музика.Възникнала в Западна Европа през средните векове, класическата музика се дели на периоди: средни векове (500 – 1400), ренесанс (1400 – 1600), барок (1600 – 1750), класически (1750 – 1820), романтизъм (1800 – 1910), модернизъм (1890 – 1975) и постмодернистски/съвременен (1950 – настояще) периоди. Тези периоди и техните дати са приблизителни обобщения. Европейската музика се отличава до голяма степен от много други неевропейски форми и популярната музика чрез система от музикална нотация, която се използва от около XVI век. Западната нотация се използва от композиторите да предпишат на изпълнителя на музикален тон, темпо, неравноделен размер, индивидуални ритми и точното изпълнение на музиката. Това оставя малко място за такива практики като импровизация и орнаментация, които често се чуват в не-европейското музикално изкуство и популярна музика.Терминът класическа музика се появява едва в началото на XIX век, в опит да се „канонизира“ периода от Йохан Себастиан Бах до Лудвиг ван Бетовен като златен период по аналогия със златната ера на скулптурата, архитектурата и изкуството от класическата античност (от която пряко не е запазена следа в историята на музиката). Най-ранните сведения за използване на термина класическа музика се среща в оксфордския речник от около 1836 година. Въпреки това под термина „класическа музика“ се разбира най-често периода от Карл Филип Емануел Бах до Бетовен, т.е. 1730 – 1820 година, музиката от времето на класицизма.
Днес под класическа музика се разбира всичко, което е създадено в традициите на класическите изпълнения и коренно се противопоставя на популярната музика.
