От основаването си като пещерен манастир през 1051 година, Лаврата се смята за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и за духовна люлка на украинския народ. Въпреки че се намират на различни места в града, през 1990 година Киевско-Печерската лавра и катедралата „Света София“ са обявени за обект на културното наследство под закрилата на ЮНЕСКО. На 13 март 1996 година манастирският комплекс е обявен за самостоятелен исторически и културен резерват от национално значение. През август 2007, след гласуване на експерти и интернет общността, Лаврата е обявена за едно от Седемте чудеса на Украйна.
Понастоящем, мястото попада под споделената юрисдикция на държавния музей „Национален Киевско-Печерски исторически и културен резерват“.
Киевско-Печерската лавра съдържа множество архитектурни паметници: подземни пещерни системи, използвани като монашески килии и параклиси, крепостни стени, църкви, камбанарии. Основните забележителности на Лаврата са Голямата камбанария, катедралата „Свето Успение“ (Успенски събор), ограбена и взривена през Втората световна война, но напълно реконструирана през 1998–2000 година, Трапезната църква, Църквата „Вси светии“, Църквата на Спасителя в Берестове, Църквата на Berestove, the Church „Възхвала на Кръста“, Църквата „Света Троица“, Църквата „Рождество на Дева Мария“, Църквата „Зачатие на Света Анна“, Църквата „Животворен източник“. В Лаврата се намират и много други сгради, в това число Манастирът „Свети Николай“, Киевското богословска академия и духовна семинария.
Пещерите на Киевско-Печерската лавра представляват две независими пещерни системи, всяка от които съдържа подземни църкви и мрежа от килии и тунели между тях.
