Каубой (на английски: cowboy, от cow – крава и boy – момче, в буквален превод „кравар“) е вид фермер, който отглежда говеда, най-често крави на територията на САЩ. По-голямата част от времето каубоите прекарват яздейки коне и освен работата, която вършат в района на ранчото, те също така участват и в родеа. Имат специфично облекло, екипировка и техники на отглеждане на добитъка.
През XIX век се налага превеждането и опазването на огромни стада говеда през степите и прериите на изток от Скалистите планини, когато все още липсват прокарани пътища. Покрай тези събития около името на каубоя се създава ореол на митичност и се изгражда образа му на свободен, смел и самотен скитник. Този период на идеалистичния образ на каубоя трае от 1865 до 1890 година.
Етимология
Думата „каубой“ се появява в английския език около 1725 година. Изглежда, че идва като превод на испанската дума vaquero, която означава човек, който се занимава с отглеждането на говеда, докато язди коне. Има вероятност също така синонимът на каубой в английския език – букару (buckaroo) да идва от арабски бакара (bakara или bakhara), което означава „млада крава“ и което е влязло в испанския език по време на владението на маврите над Пиренейския полуостров.
История
Традицията на каубоя е пренесена в Америка от средновековна Испания. И двата района притежават сух климат с рядка трева, което означава, че огромните стада се нуждаят от големи пасища, за да се осигури достатъчно фураж.
