Замъкът Карлщейн (на чешки: Hrad Karlštejn; на немски: Karlstein, известен и като Ка́рлув Тин, на чешки: Karlův Týn) – готически замък, издигнат от император Карл IV в XIV век на 28 км югозападно от Прага в днешна Чехия. Украсен от най-добрите имперски майстори, Карлщейн е сред най-представителните крепости и е бил предназначен за съхраняване на имперските регалии – символите на властта на Карл Велики над Европейската му империя. Замъкът е издигнат на терасите на 72-метрова варовикова скала над река Бероунка.
Строителство
Замъкът е назован в чест на основателя си Карл IV, крал на Бохемия и император на Свещената Римска империя, като основния камък полага архиепископа на Прага Арнощ от Пардубице. Основан през 1348 година като лятна резиденция, непристъпността и представителността му правят Карлщейн подходящ за имперска съкровищница. Днес основни забележителности на замъка са църквата на Дева Мария със стенописите, Екатеринината капела с готическите витражи и параклисът Свети Кръст с изображенията на пророци и светии от майстер Теодорик – императорския отговор на Сент-Шапел в Париж.
Събития
През Хуситските войни и през Тридесетгодишната война замъкът е обсаждан, но въпреки дълготрайните няколкомесечни обсади Карлщейн остава непревзет. Сигизмунд Люксембургски мести съкровищата на короната и замъкът е използван за имперски архив. В края на 16 век, дворцовите покои са преоборудвани в ренесансов стил, но след 1625 г. започва упадък на сградата, свързан с името на императрица Елеонора (съпруга на Фердинанд II), която отдава Карлщейн в залог на чешкия аристократ Ян Кавка и по този начин Карлщейн преминава в частни ръце.
