Икономиката се опитва да обясни как икономиките работят и как икономическите агенти си взаимодействат. Тя е наука за субектите и обектите на икономическия живот, наука за рационалното използване на оскъдните земни ресурси, наука за поведението и решенията на стопанските субекти, които лежат в основата на икономическия живот на обществото.
Общи разграничения са правени между различни аспекти на икономиката: между позитивна икономика, описваща „какво е“ и нормативна икономика, защитаваща „как трябва да е“, между мейнстрийм икономиката или наричана „ортодоксална“, която се занимава с „връзката рационалност-индивидуализъм-равновесие“ и хетеродоксалната икономика, или „радикална“, която се занимава с „връзката институции-история-социална структура“ Все пак основното разграничение, което е налично в учебниците по икономика е между микроикономика, което разглежда икономическото поведение на агентите, вкл. индивиди и фирми, консуматори и производители, и макроикономика, която разглежда въпроси като безработица, инфлация, икономически растеж, монетарна и фискална политика за цялата икономика. Друго разграничение е например между теоретичната и приложната икономика.
Според традицията на науката икономическите процеси най-често се разглеждат като протичащи в пазарна среда. Съществуват и множество алтернативни подходи, като например политикономията.
Терминът произлиза от древногръцки οἰκονομία (oikonomia, „управление на домакинството, администрация“) от οἶκος (oikos, „къща“) + νόμος (nomos, „обичай“ или „закон“), оттук „правила на дома, домакинството“.Изследователите на тази наука се наричат икономисти.
БългарияУ нас със същото значение (на потребление, разпределение, производство) се употребява и думата стопанство, например преди 1989 – „народно стопанство“, все още „селско стопанство“, „стопанска наука“), разбира се и Университет за национално и световно стопанство (УНСС) (преименуван април 1990 от ВИИ "Карл Маркс"), и прочее.
