Алгоритъмът има сложност от Θ(n2), т.е. времето за изпълнението му е пропорционално на квадрата на броя на елементите в масива. Това го прави неефикасен при големи списъци и като цяло работи по-зле от подобния му алгоритъм за сортиране чрез вмъкване (insertion sort). Сортирането чрез пряка селекция впечатлява с простотата си, а също така в дадени ситуации има предимства пред някои сложни алгоритми.
Алгоритъмът работи по следния начин:
Намира най-малкия елемент в списъка като сравнява първият елемент с всички останали
Разменя го с елемента на първа позиция
Повтаря горните две стъпки за всеки следващ елемент
Нека имаме масив със следните елементи: 64,25,12,22,11 и искаме да го сортираме във възходящ ред като използваме метода на пряката селекция. На всяка стъпка елементите, които са удебелени биват разменяни.
Първо преминаване:64 25 12 22 11
→
{\displaystyle \to }
25 64 12 22 11 25 64 12 22 11
→
{\displaystyle \to }
12 64 25 22 11 12 64 25 22 11
→
{\displaystyle \to }
12 64 25 22 11 12 64 25 22 11
→
{\displaystyle \to }
11 64 25 22 12 След първото преминаване най-малкият елемент на масива се намира на първа позиция.
Второ преминаване:
11 64 25 22 12
→
{\displaystyle \to }
11 25 64 22 12 11 25 64 22 12
→
{\displaystyle \to }
11 22 64 25 12 11 22 64 25 12
→
{\displaystyle \to }
11 12 64 25 22 Трето преминаване:11 12 64 25 22
→
{\displaystyle \to }
11 12 25 64 22 11 12 25 64 22
→
{\displaystyle \to }
11 12 22 64 25 Четвърто преминаване:11 12 22 64 25
→
{\displaystyle \to }
11 12 22 25 64
Методът на пряката селекция не е труден да се анализира в сравнение с други сортиращи алгоритми.