Зърнено-житните култури са група културни растения от семейство Житни (Poaceae), използвани днес за осигуряване на значителна част от прехраната на човечеството. Тези култури се отглеждат в по-големи количества и са източник на повече хранителна енергия в световен мащаб от всяка друга група земеделски култури.
Всички образуват съцветие, наречено клас, на което нарастват и плодовете представляващи зърно, съставено от ендосперм, зародиш и трици. Плодът е основната ядивна част, която е и причина за отглеждането на зърнено-житните култури. Изградени са от хранителни вещества и ценни витамини и микроелементи, а цели или преработени се използват като храна в животновъдството или в хранително-вкусовата промишленост. Зелената част от растенията се използва основно в животновъдството и в по-малка степен в преработвателната промишленост за производство на хартия и други технически цели.
Основният дял от световното производство от зърнено-житните култури се пада на пшеницата, царевицата и ориза. В България са застъпени основно производството на пшеница и царевица. В по-малка степен се произвеждат и ечемик, ръж, тритикале, овес, просо, царевица, сорго, а други от културите имат по-скоро локално значение за определен район, в който са разпространени.
История
Началото на култивирането на зърнено-житни култури е основен елемент на Неолитната революция, свързана с появата на земеделието, като още в селищата от ранния неолит се наблюдават свидетелства за обработка на зърно.
