Занаятите включват множество дейности, свързани с ръчното изготвяне на предмети. Те могат да се разделят на традиционни занаяти, при които работата се върши по стара технология, и останалите. Някои занаяти се практикуват от векове, докато други са съвременно изобретение или са резултат от популяризирането на занаяти, първоначално практикувани в много ограничен географски район. Повечето занаяти изискват комбинация от умение и талант, но те могат да бъдат научени на по-базово ниво практически от всеки.
В миналото повечето занаяти са практикувани професионално. Младежите са изпращани при майстор–занаятчия и усъвършенстват уменията си в продължение на години. В края на обучението те вече могат да създадат собствена дейност, прехранвайки се със своите умения. Индустриалната революция и засилващата се механизация на производствените процеси постепенно намаляват ролята на професионалните занаятчии, но за да се избегне този процес е необходимо спирането на вноса на чужди продукти, които да се конкурират с тези на занаятчиите.
Народните занаяти носят в себе си и красота, въображение, и творчество, както и спецификата на различните етнографски области в България. Те представляват част от българското културно наследство и като примери за народно майсторство и изкуство трябва да бъдат съхранявани, тъй като са част от националната идентичност.
Днес в България, подобно в много други страни, съществува Закон за занаятите (ЗЗ), чиято основна цел е да уреди „упражняването на занаятите, организацията на занаятчийството и занаятчийското обучение“. Законът е приет от XXXVIII народно събрание на Република България и е в сила от 28 май 2001 г. (Обн. ДВ бр. 42 от 27.04.2001 г.). Според Закона за занаятите „Занаят е производство на изделия или предоставянето на услуги, посочени в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на закона, по занаятчийски начин.“ (чл. 3, ал. 1). В този списък са посочени 129 занаята.
Създадени са 25 Регионални занаятчийски камари (РЗК), които са членове на Националната занаятчийска камара. РЗК водят регистър на майсторите, калфите и чираците по съответния занаят, а така също и провеждат изпити за придобиване на съответната степен – майстор или калфа. Чираците се обучават в занаятчийски предприятия, които също се вписват в съответен регистър на РЗК. Майсторските и калфенските свидетелства, издадени от НЗК в България са легитимен документ и се приемат почти без изключение във всички страни на ЕС и по света след приравнителен изпит в съответната занаятчийска организация.
