Жицата (също тел) е гъвкава метална нишка, с различен диаметър, в зависимост от приложението ѝ. Най-често се използват металите мед, желязо, алуминий. За специални нужди се произвеждат такива от волфрам (за нажежаемата жичка в електрическа крушка), константан или друга метална сплав.
Производство
Обикновено жицата, медна или алуминиева се получава чрез валцоване (изтегляне) през отверстие с непрекъснато намаляващ размер или чрез леене и прокат.
Жицата може да е само една или няколко броя жици, сплетени като въже. Нажежаемата жичка е със спираловидно усукване за увеличаване на дължината и намаляване на дебелината.
Приложение
Понятието „жица“ се използва при изделията, използвани при предаването на електроенергия и електрически сигнали, както и при преработка, преобразуване и работа на електрически прибори и изделия. В тази връзка са и изрази, като:
Безжична връзка – предаване на сигнали без използване на електрически проводници.
„Жичкаджия“ – шеговито наименование за човек, занимаващ се с електрически инсталации и прибори.
В миналото откритите електрически проводници за пренос на електроенергия между населените места са се наричали жици (виж класическото произведение на Йордан Йовков „По жицата“).
