Жената е човек от женски пол, за разлика от индивидите от мъжки пол – мъже. Думата „жена“ обикновено се използва за възрастни, зрели хора, а за децата и подрастващите най-често се използва думата „момиче“. В същото време в определен контекст думата „жена“ се използва и независимо от възрастта, например в съчетания като „права на жените“.
Заради своите биологични или психологически особености жената често бива наричана „противоположност“ на мъжа. В действителност говоренето за половете често включва израза „противоположност“, където това идва да обясни различията и разнообразието между двата пола, които взаимо се допълват във всичкиаспекти (не само чисто физиологични). Макар че изразът идва да обобщи най-видимите различия между двата пола, в действителност характеристиките на женскост и мъжкост, които се противопоставят не са изцяло закотвени в пола и има много отсенки, варианти и преходи, между крайности като силна емоционалност, слаба емоционалност, физическа сила и физическа слабост и т.н.
Езикови употреби
Общо други употреби – момиче, дама, лейди, госпожица, госпожа, другарка (от 1944 до 1989), съкратените изписвания на обръщенията г-жа, г-ца, майка, дъщеря, сестра, баба, прабаба и т.н.
По-конкретни обяснения
„Жена“ се употребява в българския език и като синоним на „съпруга“, т.е. встъпила в брак, но и жаргонно също като приятелка (жаргонен синоним „гадже“) или партньор („жена ми“).
Други думи за жена с архаичен оттенък са девойка (момиче), девица (девствена жена), дева (в Християнството), невеста (съпруга).
