Ескимосите са коренните жители по крайбрежието на Арктика и субарктичните части на Северна Америка и североизточните покрайнини на Сибир. Територията, която ескимосите обитават, се разпростира в 4 държави – САЩ, Канада, Русия и Гренландия. Те наброяват повече от 90 хил. души. По-голямата част от тях живеят на юг от Северния полярен кръг, като приблизително 28 хил. населяват Алеутските острови и Аляска, 17 хил. Канада, 1500 живеят в Сибир и 45 хил. в Гренландия. Името ескимоси не е самоназвание. То произлиза от думата ескимасен, означаваща „хора, които ядат сурово месо“, както ги наричали техните южни съседи – индианците алгонкини. Думата започва да се употребява и от европейските изследователи и днес е масово използвана, дори и от ескимосите. Тяхната собствена дума за самите себе си е „инуит“, което означава „истински хора“.
Ескимосите населяват един от най-студените региони на света. Тяхната земя е основно тундра – ниско, равно поле без дървета, където земята остава постоянно замръзнала освен няколкото сантиметра от повърхността през краткия летен сезон. Въпреки че някои групи са установени край реките и разчитат на риболов, а други преследват стада от северни елени във вътрешните части, повечето ескимоси традиционно живеят основно като ловци на морски бозайници – тюлени, моржове и китове – и структурата и характерът на тяхната култура са ориентирани към морето.
Един от най-странните аспекти на традиционната ескимоска култура е нейната относителна хомогенност върху територия от над 8 хил. км по протежение на Арктика. Основните институционални и психологически особености на културата – религиозни, социални и икономически – са еднакви. Има някои различия в традиционната роднинска система. Езикът е разделен на две главни диалектни групи (особено в западните райони) – говорещи инупик (от Гренландия до западна Аляска) и говорещи юпик (северозападна Аляска и Сибир).
