Елизабет II (на английски: Elizabeth II), пълно име Елизабет Александра Мери (на английски: Elizabeth Alexandra Mary; * 21 април 1926, Мейфеър, Лондон, Великобритания, † 8 септември 2022, Замък „Балморал“, Великобритания), е кралица и държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на кралствата от Общността на нациите от 6 февруари 1952 г. до смъртта си на 8 септември 2022 г. Като британски монарх през този период тя е върховен управител на Църквата на Англия, главнокомандващ британските въоръжени сили и лорд на Ман.
Тя е кралица, управлявала 32 суверенни държави приживе и 15 при смъртта си. Нейното управление от 70 години и 214 дни е най-дългото от всеки британски монарх и най-дългото регистрирано на която и да е жена държавен глава в историята.
Елизабет II е родена на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери на Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън – херцог и херцогиня на Йорк. Баща ѝ се възкачва на трона през 1936 г. след абдикацията на брат си, крал Едуард VIII, което прави Елизабет предполагаема престолонаследничка. Тя получава частно образование у дома и започва да изпълнява обществени задължения по време на Втората световна война, като служи в Помощната териториална служба. През ноември 1947 г. се жени за далечния си братовчед Филип Маунтбатън и бракът им просъществува 73 г. до смъртта на съпруга ѝ през 2021 г. Имат 4 деца: Чарлз, Ан, Андрю и Едуард. Елизабет управлява от 1952 г. до смъртта си на 8 септември 2022 г.
След 2-те световни войни монархията като институция почти изчезва в Европа. Остават 10 монархии, 7 от които се намират в роднински връзки с Елизабет. Тя е най-пътуващият държавен глава в света. Одобрява превръщането на империята в общност, казвайки, че това е „изгодна и цивилизована метаморфоза“. Неделимостта на короната е изоставена през 1953 г. и титлата „глава на общността“ е прибавена към многобройните титли на кралицата.
Пътуванията на Елизабет ѝ печелят любовта на поданиците ѝ. Тя е посрещана с топлота и ентусиазъм при всяко свое посещение извън Кралството.
Елизабет II успява да държи обществеността на разстояние от личния си живот. Тя е първият монарх, който изпраща децата си в интернати, за да ги спаси от вечно дебнещите медии. Има силно развито чувство за дълг и прилежност и ръководи умело и ефективно кралските дела. Нейните познания относно световната обстановка са толкова големи, че Уинстън Чърчил заявява при оттеглянето си: „Аз несъмнено ще съветвам моя наследник да си подготвя домашното старателно преди аудиенция при кралицата“. Чърчил е министър и премиер при 4 монарси и е впечатлен и възхитен от знанията и остроумието на Елизабет. Тя притежава чувство за хумор, което ѝ помага да се държи достойно в обществото.
Значимите събития включват коронацията на Елизабет през 1953 г. и честванията на нейните Сребърен, Златен, Диамантен и Платинен юбилей съответно през 1977, 2002, 2012 и 2022 г. Елизабет II е най-дълго живелият британски монарх и вторият най-дълго управлявал суверен в световната история, само след Луи XIV от Франция. От време на време се сблъсква с републикански настроения и медийна критика към семейството ѝ, особено след разпадането на браковете на децата ѝ, нейната „ужасна година“ през 1992 г. и смъртта на бившата ѝ снаха Даяна, принцеса на Уелс, през 1997 г. Подкрепата за монархията в Обединеното кралство обаче остава постоянно висока, както и нейната лична популярност. Елизабет умира на 96 г. в замъка Балморал, Абърдийншър, Шотландия и е наследена от най-големия си син Чарлз III.
