Електронната музика е музика, която използва аналогови и цифрови електронни музикални инструменти и музикални технологии базирани на електронни схеми. Като цяло се прави разлика между звук, произвеждан с помощта на електромеханични средства (електроакустична музика) и звук, произведен само с използване на електроника. Електромеханичните инструменти включват механични елементи като струни, чукчета и.т.н., както и електрически елементи, като магнитни звукоснематели, усилватели и високоговорители. Примерите за електромеханични устройства за произвеждане на звук включват телхармониум, Хамонд орган и електрическата китара, които заедно с усилвател и високоговорители обикновено са достатъчно силни за да могат да се чуят от изпълнителите на сцената и от публиката. За разлика от електромеханичните, електронните инструменти нямат вибриращи струни, чукчета или други механизми за произвеждане на звук. Това са устройствата теремин, синтезатор и компютър, които могат да произвеждат електронни звуци без механични елементи.Първите електронни устройства за изпълнение на музика са разработени в края на 19-и век, а малко след това италианските футуристи изследват звуци, които не се смятат за музикални. През 1920-те и 1930-те години се въвеждат електронни инструменти и се правят първите композиции за тях. До 40-те години на миналия век магнитната лента позволява на музикантите да записват звуци и след това да ги променят, променяйки скоростта или посоката на лентата, което води до развитието на електроакустична музика на лента през 1940-те години, в Египет и Франция. Конкретната музика (Musique concrète), създадена в Париж през 1948 г., се основава на заедното редактиране на записани фрагменти от естествени и индустриални звуци. Музика, произведена единствено от електронни генератори, е създадена за първи път в Германия през 1953 г.
