експозиция - онлайн пъзели

Експозицията в радиологията е мярка за йонизиращата способност на лъчение във въздуха. Тя е един от начините за оценка на дозата на йонизиращите лъчения.

Определение

Експозицията се определя като абсолютната стойност (dQ) на общия електричен заряд на йоните от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките електрони и позитрони, освободени от фотони в обемен елемент въздух с маса (dm) са напълно спрени във въздуха:

X

=

d

Q

d

m

{\displaystyle X={\frac {dQ}{dm}}}

Системната мярка за експозиция е

C

.

k

g

−

1

{\displaystyle C.kg^{-1}}

(кулон на килограм), а извънсистемната – рентген (R). Връзката между двете мерни единици е:

1

C

.

k

g

−

1

=

3876

R

{\displaystyle 1C.kg^{-1}=3876R}

1

R

≈

2

,

58

.10

−

4

C

.

k

g

−

1

{\displaystyle 1R\approx {2,58}.10^{-4}C.kg^{-1}}

Мощност на експозицията

Мощност е нарастването на експозицията (dX) за интервал от време(dt):

X

¯

=

d

X

d

t

{\displaystyle {\overline {X}}={\frac {dX}{dt}}}

Системната мярка за мощност на експозицията е

A

.

k

g

−

1

{\displaystyle A.kg^{-1}}

(ампер на килограм), а извънсистемната –

R

∖

h

{\displaystyle R\setminus h}

(рентгенчас).

Норми за експозиция

През 1931 г. Комитетът по защита от рентеново лъчение и гама-лъчението на радия постановява пределно допустима доза (ПДД) за облъчване на хора от 0,2 рентгена на ден.