експозиция - онлайн пъзели
Експозицията в радиологията е мярка за йонизиращата способност на лъчение във въздуха. Тя е един от начините за оценка на дозата на йонизиращите лъчения.
Определение
Експозицията се определя като абсолютната стойност (dQ) на общия електричен заряд на йоните от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките електрони и позитрони, освободени от фотони в обемен елемент въздух с маса (dm) са напълно спрени във въздуха:
X
=
d
Q
d
m
{\displaystyle X={\frac {dQ}{dm}}}
Системната мярка за експозиция е
C
.
k
g
−
1
{\displaystyle C.kg^{-1}}
(кулон на килограм), а извънсистемната – рентген (R). Връзката между двете мерни единици е:
1
C
.
k
g
−
1
=
3876
R
{\displaystyle 1C.kg^{-1}=3876R}
1
R
≈
2
,
58
.10
−
4
C
.
k
g
−
1
{\displaystyle 1R\approx {2,58}.10^{-4}C.kg^{-1}}
Мощност на експозицията
Мощност е нарастването на експозицията (dX) за интервал от време(dt):
X
¯
=
d
X
d
t
{\displaystyle {\overline {X}}={\frac {dX}{dt}}}
Системната мярка за мощност на експозицията е
A
.
k
g
−
1
{\displaystyle A.kg^{-1}}
(ампер на килограм), а извънсистемната –
R
∖
h
{\displaystyle R\setminus h}
(рентгенчас).
Норми за експозиция
През 1931 г. Комитетът по защита от рентеново лъчение и гама-лъчението на радия постановява пределно допустима доза (ПДД) за облъчване на хора от 0,2 рентгена на ден.
