Ева (/ ˈiːv /; иврит: חַוָּה, съвременен: Chava, тиберийски: Ḥawwāh; арабски: حَوَّاء, романизиран: Ḥawwāʾ; гръцки: Εὕα, романизиран: Heúa; латински: Eva; сирийски: ܚܘܐ) е фигура в Книга Битие в еврейската Библия, както и фигура в Корана. Според историята за произхода на авраамическите религии, тя е първата жена. Ева е известна и като съпругата на Адам. Според Библията тя е създадена от реброто на Адам (Бит. 2:22). Библейската традиция свързва Ева с грехопадението (Бит. гл. 3) – съблазнена от змията, тя яде от плода на Дървото на познанието и дава от този плод и на мъжа си, Адам. Заради това Ева носи проклятието „Бог рече: ще умножа и ще преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе“ (Бит. 3:16).
Според библейския канон, Ева има трима сина – Каин, Авел и Сит (Сет). В апокрифните текстове се споменава и за други техни деца, но в каноничните книги за такива не става дума, въпреки че според двусмислието си библейският текст може да бъде изтълкуван и по този начин.
Според втората глава на Битие Ева е създадена от Бог (Яхве), като я е взел от реброто на Адам, за да бъде другар на Адам. Адам е натоварен да пази и поддържа градината преди нейното създаване; тя не присъства, когато Бог заповядва на Адам да не яде забранения плод – въпреки че е ясно, че тя е знаела за заповедта. Тя се поддава на изкушението на змията да яде забранения плод от дървото на познанието на доброто и злото. Тя споделя плодовете с Адам и в резултат на това първите хора са изгонени от райската градина. Християнските църкви се различават по отношение на начина, по който гледат на непокорството на Адам и Ева към Бога (често наричано грехопадението), и на последиците, които тези действия са имали върху останалата част от човечеството. Християнските и еврейските учения понякога държат Адам (първия човек) и Ева на различно ниво на отговорност за грехопадението, въпреки че ислямското учение държи еднакво отговорни.
По-късните интерпретации влагат допълнителен смисъл, който е предмет на техните собствени тълкувания и, макар да се позовава в повечето случаи на текстовете от Стария завет, те са именно интерпретации, а не разбор на съществуващия текст. Тълкувания има от страна и на основните признати конфесии, и от страна на учения, които се опитват да намерят своята легитимация в рамките на Свещеното писание. Във всички тези случаи Ева е по-скоро символ, а не конкретният, описан в Библията, персонаж.
