Домашно насилие (домашно малтретиране, малтретиране на партньора) е, когато един член на семейство или на връзка, или на жилище, както и бивш партньор упражнява или се опитва да упражнява насилие върху другия партньор, член на семейството или дома. Домашното насилие може да се отнася за насилие на един от съпрузите спрямо другия (брак), родител върху дете (семейство във или извън брака), но също и на партньор върху партньор (фактическо съжителство), както и съквартирант върху съквартирант (общ дом) и др.
Исторически изследвания
Към домашното насилие насочват вниманието си движенията за права на жените, и конкретно някои феминистки движения през 70-те на 20 век, безпокоейки се, че жени са бити от съпрузите им. Все пак осъзнаването и документирането на домашното насилие варира от страна до страна. Според изследвания едва 1/3 от случаите на домашно насилие в САЩ и Великобритания са действително докладвани.
Определение
На запад се използва терминът насилие върху интимния партньор (intimate partner violence, IPV) вместо общия термин „домашно насилие“, който може да бъде също насилие върху дете (child abuse), насилие върху по-възрастен (elder abuse). Понятието „насилие върху интимния партньор“ навлиза и се налага в употреба заради положението, че в много от случаите това насилие не става в рамките на брака, а при съжителство или при други обстоятелства.
Когато има постоянно наличие на друг вид малтретиране – не толкова често физическо, това може да доведе до умствени заболявания, самонараняване и дори опити за самоубийство.
Американският офис по въпросите на насилието върху жени дефинира домашното насилие като „модел на злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е връзка и взаимоотношение, което поведение е използвано от единия партньор да получи власт и контрол над другия интимен партньор.“ Дефиницията добавя, че този тип насилие може да се случи на всеки независимо от расата, възрастта, сексуалната ориентация, религия или пол, както и че може да има много форми, включително физическо насилие, сексуално насилие, емоционално, икономическо и психологическо насилие.
Същност
Домашното насилие може да се осъществява чрез:
Изолация – насилникът напълно контролира жертвата: какво прави, с кого се вижда и с кого разговаря, какво чете, къде ходи, следи пощата ѝ и ограничава дейностите ѝ извън дома, като използва ревността за извинение;
Финансов контрол – жертвата бива лишена от пари и каквато и да било информация за финансите на семейството;
Психологически тормоз – той има за цел да внуши страх у жертвата, че ако не се подчинява и не се откаже от направените обвинения, ще бъде изоставена или наранена, а и децата ще пострадат;
Емоционално насилие – То лишава жертвата от самоувереност, прави я зависима и слаба.
