Гръ̀цката а̀збука (на гръцки: Ελληνικό αλφάβητο) представлява сбор от двадесет и четири букви, която се отнася както за писмеността в съвременна Гърция (новогръцки), така и за старогръцкия език през Античността. Това е най-старата азбука, която се използва и до днес. В Древна Гърция гръцките букви са били използвани също за означаване на цифри, подобно на римските цифри. В днешно време освен за писане в гръцкия език гръцките букви се използват в науката като математически символи и имена на звезди.
Гръцката азбука произлиза от финикийската азбука и няма общо с линеар Б и кипърското писмо – по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. Гръцката азбука се използва като гръбнак за създаването на писменост в Европа и Близкия изток, включително латинската азбука и кирилицата.
Основни гръцки букви
Отдолу е дадена таблица на гръцката азбука и нейните форми след латинизирането. В таблицата могат да се видят и финикийските еквиваленти на гръцките букви. Произношението е изписано в съответствие с Международната фонетична азбука (IPA).
Класическото произношение е реконструирано от атическия диалект в края на V век и началото на IV век пр.н.е.
