Грънчарството е занаятчийска технология за производство на керамика, при която глина се оформя в съдове, предимно за потребление.
Естетическите съображения често влияят на създаването на грънчарските съдове. Съвременните методи за серийно производство изместват традиционното грънчарство, поради което днес в индустриализираните страни то се концентрира повече върху естетиката, отколкото върху функционалността.
Човекът, занимаващ се с грънчарство, се нарича грънчар. Негов основен инструмент са ръцете му, въпреки че в историята на грънчарството са създадени множество другиинструменти, като грънчарското колело, различни лопатки, оформящи и режещи инструменти, валяци.
История
Голяма част от историята на грънчарството датира от праисторическия период, от който липсват писмени сведения. Затова историята на грънчарството се гради предимно върху източници от археологически находки. Тъй като керамичните изделия и грънците са от издръжливи материали са успели да се запазят в продължение на хилядолетия като археологическите паметници.
За да стане грънчарството част от човешката култура, са нужни няколко условия:
Достъп до подходящ за изработката на грънчарски изделия. Археологическите обекти, където е намерена най-ранната грънчарска керамика е близо до находища на лесно достъпна глина, която може лесно да бъде оформена и изпечена на огън.
