Гръбначен мозък - онлайн пъзели

Гръбначният мозък (на латински: medulla spinalis, на гръцки: myelon) е дял на централната нервна система, разположен в канала на гръбначния стълб.

Обща анатомия

Гръбначният мозък е изграден от множество нервни клетки (неврони), подредени по специфичен начин.

Външно устройство

В центъра на гръбначния стълб по цялата дължина на гръбначния мозък се простира канал, който е изпълнен с гръбначно-мозъчна течност, близка по състав на кръвната плазма и обвиващ отвсякъде гръбначния мозък.

Дължината на гръбначния мозък е около 40 – 45 см, тежи около 30 г и наподобява връв, дебела около 1 см.

Горният край на гръбначния мозък преминава в главния мозък, а в долния край завършва конусообразно (лат. conus medullaris) на равнището на втория поясен прешлен, откъдето излизат голям брой нервни влакна образуващи конската опашка – лат.: cauda equina. По дължината на гръбначния мозък са разположени две бразди – предна (вентрална) и задна (дорзална), които го разделят на две симетрични половини.

Обвивки

Латинската дума за мозъчна обвивка е meninges (от meninx – ципа). Първоначално било установено, че външната част на мозъчната обвивка е по-дебела и затова била наречена pachymeninx (от pachy – дебел и meninx – ципа), а от вътрешната страна е по-тънка и тази част била наречена leptomeninges (от leptos – тънък, нежен и meninx – ципа). Впоследствие се установило, че тази по-тънка вътрешна обвивка всъщност са две отделни мозъчни обвивки.