Гренадири (на френски: Grenadiers) са елитни европейски войници от пехотата (по-късно и от кавалерията и бронираните войски), въоръжени с огнестрелно оръжие и гранати, обучени за щурм на укрепени вражески позиции (предимно в обсадни операции).
През Първата и най-вече по време на Втората световна война отделенията с гренадири се превръщат в тежко-пехотни и танково-гренадирски дивизии.
Създаване
За първите военни формирования, които атакуват (отбраняват) бойни цели с гранати, се споменава за първи път по време на китайската династия Мин.
В Европа за първи път гранати се използват от войскови формирования в испанската и австрийската армии, а по-късно и в Англия през Гражданската война.
През 1667 година части наречени „гранадири“ започват да се обособяват като отделен род войска от краля на Франция Людовик XIV. В началото към всяка войнска част са зачислени по около 4 гренадири на рота, три години по-късно те вече съставляват отделни роти, а след това отделни гренадирски роти се създават във всички френски пехотни полкове.
Скоро в цяла Европа е последван този пример, и през XVII век към пехотните полкове на всички армии са сформирани гренадирски роти. Съставени са от най-смелите войници, действат на най-трудните и опасни позиции, в челото на щурмовата колона, за усилване на фланговете и за действия срещу кавалерията.
Ръчните гранати
Първите ръчни гранати представлявали балон от метал или стъкло, напълнен с обикновен барут. Гранатите били снабдени с къс фитил, запалван от гренадирите в ръка. Диаметърът на гранатата варира в диапазона 7 – 15 см.
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
