графичен модел - онлайн пъзели

Индустриалният дизайн (в миналото наричан промишлен дизайн, промишлена естетика и техническа естетика, среща се и като инженерен дизайн и продуктов дизайн) е комбинация от приложно изкуство и приложна наука, чрез която естетичните, ергономичните, производствените и потребителските качества на изделията могат да бъдат подобрени, с което се подобрява производството и потреблението им, както и техния маркетинг. Ролята на индустриалния дизайнер е да реализира дизайнерски решения на проблеми като формаоизграждане, ползваемост, физическа ергономичност, маркетинг, развитие на търговската марка и продажби.

Професионалните дизайнери използват интердисциплинарни познания основно в областта на приложните изкуства и приложните науки, а също и в различните области в сферата на културата като архитектурата и пластичните изкуства, за да определят естетическите качества (формоизграждането и композиция) и утилитарните качества (функционалността) на обекта, взаимоотношението на съставящите го детайли и свързаността със средата в която ще функционира.

Много често самият термин се приписва на Джоузеф Клод Синел, един от пионерите в тази област в САЩ, през 1919 година, макар самият той да го отрича в интервю през 1969 година. Създаването на тази дисциплина се крие най-вече в индустриализацията и нуждата да се обръща внимание на формоизграждането на обекта в синергия с функционалните изисквания към изделието. След Втората световна война индустриалният дизайн претърпява огромно развитие в следвоенно развиващото се общество, като се формира като самостоятелна дейност, диференцирайки се от допирните дейности като декоративни изкуства, архитектура и инженерните дейности – конструиране и технология на производството.

Дефиниция

На първия конгрес на ИКСИД – Международен съвет на дружествата за индустриален дизайн (ICSID – International Council of Societies of Industrial Design), състоял се през септември 1959 година в Стокхолм е формулирана първата международно призната дефиниция за индустриален дизайнер: „Индустриалният дизайнер е този, който е квалифициран чрез обучение, техническа подготовка, опит и визуално чувство да определя материали, механизми, форми, цветове, покрития и декорации на обекти, които се произвеждат в индустриални количества. Индустриалният дизайнер може да бъде ангажиран, в определени случаи, с всички или само с един аспект на индустриалния продукт. Индустриалният дизайнер може също да бъде ангажиран с решаването на проблеми с опаковката, рекламата, експозицията и маркетинга, когато това изисква визуална преценка в допълнение към техническите знания и опита. Художникът в индустрии с ръчно производство, или на занаятчийски продукти може да се нарече индустриален дизайнер, когато творческият продукт, произведен въз основа на неговата рисунка или модел, е предназначен за комерсиална цел, или е произведен в голямо количество и не е лично творчество на художник-занаятчия.“

На VII конгрес на ИКСИД през септември 1969 г.