Градинско-парково изкуство

Градинско-парково изкуство е художественотворческо и ландшафтно-архитектурно проектиране и оформяне на частни или обществени открити пространства.

Това се постига чрез засаждане на растения, насипване или подравняване на площи, изграждане на пътеки, архитектурни елементи, водоскоци, цветни лехи, партери или скулптури. Видът и подходът на дизайна преминават границите на простото оползотворяване на местния пейзаж или градина; те са по-скоро израз на определен стил на естетика, изкуство, култура и архитектура от дадена епоха.

Градинското изкуство е предшественик на градинската иландшафтната архитектура, в която на преден план са поставени научните и технически аспекти. Репутацията на градинско-парковото изкуство като форма на изкуство достига своя връх през епохата на барока. Парковете на дворците Во-ле-Виконт и Версай например са проектирани в съответствие с преобладаващите барокови идеали относно обществото, ландшафта и природата.

Обикновено парковете и градините, създадени за представителни цели, се считат за типични примери за градинско-парково изкуство. По принцип обаче и частни градинки пред домове и овощни градини също биха могли да бъдат произведение на изкуството.

Лендарт, от друга страна, се среща най-вече в „дивата природа“, извън пределите на заградени паркови комплекси.