Готическата архитектура е стил, който процъфтява по време на късното Средновековие. Той еволюира от романската архитектура и е наследен от архитектурата на Ренесанса. Стилът възниква през 12 век във Франция и продължава до 16 век, като през този период е бил известен като „франкски творби“ (Frankish work, Opus Francigenum). За първи път терминът Готика се появява в края на Ренесанса. Неговите характеристики включват островърхи арки, оребрени свод и летящи контрафорси.
Готическата архитектура е стилът, характерен за много от най-забележителните катедрали, абатства и църкви на Европа. Той е и стилът, в който са изградени много замъци, дворци, кметства, помещения (зали) на различни гилдии, университети и в по-малко значима степен, частни жилища.
Предпоставки
През втората половина на X век, се слага края на изтощаващото силите на Европа военно противопоставяне с норманите и маджарите. Във Франция се възобновява строителството на абатства и манастири, служещи по това време за главни центрове на знание и образование.
Романската и готическата архитектура са невъзможни без архитектурния опит на предшествениците и натрупаните от тях математически знания.
