Георг Вилхелм Фридрих Хегел (на немски: Georg Wilhelm Friedrich Hegel, произношение: [ˈɡeɔʁk ˈvɪlhɛlm ˈfʁiːdʁɪç ˈheːɡəl]) е един от големите мислители на немската идеалистическа философия.
Той е сред създателите на немския идеализъм; основен представител, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, на класическия немски идеализъм; заедно с Имануел Кант – измежду най-влиятелните философи на Просвещението, оказал огромно влияние върху философията от втората половина на 19 и 20 в. (особено периода след 60-те на 20 век се смята за „хегелиански Ренесанс“ ).
Хегел развива подробна и изчерпателна философска рамка или „система“, за да опише по един цялостен, сложен и еволюционен начин отношението между ум и природа, между субект и обект на знанието, както и психологията, държавата, историята, изкуството, религията и философията. В частност той развива концепцията за ума или духа, който се манифестира в поредица от противоречия и опозиции, които в крайна сметка се интегрират и обединяват, без да елиминират различните противоположни полюси, и без да се редуцират взаимно. Това негово трактоване е известно като „диалектика“, която той прилага за противоречията между природа и свобода, между иманенция и трансцеденция, и др.
Биография
Ранни години
Хегел е роден на 27 август 1770 година в град Щутгарт, столицата на херцогство Вюртемберг в югозападната част на Германия. Кръстен е Георг Вилхелм Фридрих, но близките му го наричат Вилхелм. Баща му, Георг Лудвиг, е служител в приходната администрация на вюртембергския херцог Карл Ойген. Майка му, Мария Магдалена Луиза, по баща Фром, е дъщеря на юрист от Върховния съд на Вюртемберг.
