военно лице - онлайн пъзели
Нинджа (на японски: 忍者) (преди ХХ век със същото значение е използвано името Шиноби) е таен агент или наемник от феодална Япония, който е обучен в изкуството (Нинджуцу), което включва много умения: шпионаж (разузнаване), саботаж, илюзия, убийство и партизанска война.
Етимология
Думата Нинджа се изписва с два йероглифа: „нин“ (忍) (в други прочети „шинобу“) – търпя, скривам, донасям, правя и др. и „джа“ (者) (в други прочети „моно“) – човек. Съществителното „шиноби“, образувано от глагола „шинобу“, означава: 1) тайно проникване; 2) съгледвач, шпионин; 3) крадец. Исторически, думата Нинджа не е била в обща употреба, среща се само в някои разговорни диалекти. Започва да се използва през ХХ век, при нов прочит на двата йероглифа: от „шинобу“„моно“ (така в Япония казват от XIV век на шпионите) към „нин“„джа“, за да се раздели понятието от думата шпионин. В историческите документи, почти винаги се използва думата Шиноби.Куноичи (на японски: くノ一), което означава жена-нинджа, се предполага, че е измислено, като е разделен на части йероглифа за жена (на японски: 女; onna) от Японската Канджи (китайски йероглифи използвани в съвременната японска писменост).く – КУ (Японската азбука Хирагана), ノ – НО (Японската азбука Катакана), 一 – ИЧИ (Японската Канджи).
Оръжията и уменията на нинджа
Нинджа били използвани за дестабилизиране на врага, политически убийства и за доставяне на жизненоважна информация за позицията на вражеските войски, която можело да бъде решаваща за всяка битка. Много често им се приписват свръхвъзможности, което предизвиквало страх в редиците дори на смелите самураи. За нинджа основното оръжие било изненадата и разбира се страхът, който предизвиква самото споменаване на думата „нинджа“.