Воденица е хидротехническо съоръжение, вид мелница, използваща енергията на водата, която се генерира с помощта на водно колело. Водното колело работи със струя вода и механичната енергия, произведена от въртенето му се използва за мелене на зърно и получаване на брашно. Това е най-широката употреба, но може да се използва и за коване на желязо, изработване на хартия, обработка на кожа или текстил.
История
Воденицата е по-стара от вятърната мелница. Започва да се използва масово в Европа някъде около IX век, паралелно с изчезването на владичеството. По това време е много по-рационално да се използва водната енергия, отколкото човешката или животинската сила, защото продуктивността е много по-голяма. Така например един воденичен камък може да смели около 150 kg брашно за един час, докато за същото количество ще са необходими 40 роби. Воденицата, както и вятърната мелница, са изместени през XIX век първо от парната машина, а след това и от електрическия двигател.
Начин на работа
Принципът на действие на воденицата е сравнително прост. В най-общи линии за задвижване на воденицата се използва водата от извор или река.
