Виктория е водопад (по-точно, група от водопади) на река Замбези между африканските държави Замбия и Зимбабве. Местното име на водопада е Mosi-oa-Tunya (на един от местните езици означава гърмящ дим), навярно защото в равнината около Замбези от десетки километри разстояние се вижда облак мъгла над водопада. Племената, които започвали да се заселват по тези места в края на I век, може би дълго не са подозирали, че гърми спокойно течащата, разлята около безброй острови река, която неочаквано се хвърля в тясна дълга пропаст, за да продължи пак така спокойна и пълноводна по пътя си на изток през Централноафриканското плато към Индийския океан.
Водопадът се смята за една от най-големите географски забележителности на Африка. Няма открити записки за откриването на водопада нито по времето на арабските търговци през Х век, нито по времето на португалските изследователи шест века по-късно. Поради тази причина водопадът е смятан за „открит“ от шотландския мисионер Дейвид Ливингстън, който, търсейки търговски път към източноафриканския бряг, видял водопада на 16 ноември 1855 г. и го нарекъл Виктория в чест на английската кралица. Уникалният водопад се намира на около 1000 m надморска височина, между горното и средното течение на река Замбези, и нарушава традиционните представи с това, че водната маса не набира скорост към ръба, а от ленива река равнината се превръща за миг в бучаща стихия; сякаш базалтовата скала изведнъж се е пропукала, за да я погълне. Това е началото на каньона, първите 1700 m от които са заети от Виктория. Другата особеност е липсата на езеро, което да поема над 500-те милиона литра вода, падащи всяка минута.
