Викторианската епоха на Обединеното кралство се нарича периодът на управление на кралица Виктория от юни 1837 до смъртта ѝ на 22 януари 1901 година.
Това е дълъг период на просперитет за британския народ. Приходите от колониите на Британската империя, заедно с индустриалните подобрения вследствие на Индустриалната революция, позволяват на образованата средна класа да се развие.
Епохата често се характеризира като дълъг период на мир, а също и на икономическо, колониално и индустриално укрепване. Този период за кратко е прекъснат от Кримската война, въпреки че Британия воюва през цялото време на далечни фронтове в колониите.
Населението почти се удвоява от 16,8 милиона през 1851 до 30,5 милиона през 1901 г. Ирландското население намалява рязко от 8,2 милиона през 1841 до по-малко от 4.5 милиона през 1901. По същото време, близо 15 милиона емигранти напускат Обединеното кралство и се заселват предимно в САЩ, Канада и Австралия.
Доскоро царуването на Виктория беше най-дългото в британската история. През 2017 година кралица Елизабет II подобри рекорда за най-дълго управлявал монарх.
