Ват
Ват (означава се със символа W) е мерната единица за измерване на мощност в Международната система единици (SI). Мощността по дефиниция е отношението на извършената работа към времето за нейното извършване. Тъй като във физиката работа и енергия са практически тъждествени, на мощността може да се гледа като на скоростта на промяна на енергията с времето.
Мощността е един ват, когато за една секунда (s) се пренася един джаул (J) енергия (или дадена сила извършва работа един джаул). Един ват в електричеството също така е равен на един волт при електрически ток един ампер (1 W = 1 V · A):
W
=
J
s
=
N
⋅
m
s
=
k
g
⋅
m
2
s
3
=
V
A
{\displaystyle W={\frac {J}{s}}={\frac {N\cdot m}{s}}={\frac {kg\cdot m^{2}}{s^{3}}}=VA}
Единицата „ват“ е наречена на името на Джеймс Уат (1736 – 1819), шотландски учен и инженер, заради приноса му към развитието на парната машина. Името е прието от Втория конгрес на Британската асоциация за развитие на науката през 1889 г. Дотогава се използва единицата конска сила, въведена също от Уат. Единицата ват влиза като стандартна единица в SI на 11-ата Генерална конференция по мерки и теглилки през 1960 г. Една от основните характеристики на всеки електроуред е употребяваната мощност, затова в инструкциите към използването му винаги може да се намери информация за това колко вата са необходими за неговата правилна работа.
Широко използвана кратна единица е 1 kW = 1000 W. Все още се използва и конската сила, особено при двигателите с вътрешно горене. Тя е равна приблизително на 735 W (или точно 735,49875 W).
Формулата за мощност се дава с:
P
=
F
⋅
d
t
=
∫
F
⋅
d
v
=
d
W
d
t
{\displaystyle P={\frac {F\cdot d}{t}}=\int F\cdot \mathrm {d} v={\frac {\mathrm {d} W}{\mathrm {d} t}}}
където F е силата (N), d – разстоянието (m), t – времето (s), v – скоростта (m/s) и W – работата (J).
Електрическата мощност се изчислява като:
P
(
t
)
=
U
(
t
)
⋅
I
(
t
)
{\displaystyle P(t)=U(t)\cdot I(t)}
където P (t) е мощността като функция на времето t, а U (t) и I (t) – съответно електрическият потенциал и токът.
