Варвара (светица)
Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г.
Паметта ѝ се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.
В православието Света Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причастят. В Полша денят й е един от най-уважаваните празници и обявен и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.
Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Никомедия, Мала Азия, около 270 г.. В свое частно проучване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че тя е родена на територията на България - в съвременната община Разлог, в село Елешница (Област Благоевград), което в древността се е наричало Илиопол. За да я предпази от похищение, баща й я затваря в кула. Съзнаваща изключителната си красота, младата Варвара, желае да се омъжи и измолва от него позволение да си потърси жених. Докато това се случва, девойката се запознава с християни и сама става християнка. Възмутен от решението й, което по това време често се тълкува, като отказ от почитанието на традиционния гръко-римски пантеон, бащата решава да я вразуми, като нарежда да я бичуват. Получава й съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. Дълго време безуспешно се мъчи да промени религията й. Натискът и заплахите над дъщеря му са улеснени и от започналите след време гонения на християните въз основа на указите на императорите от римската тетрархия. Накрая действително решава да я убие и по нареждане на бащата Варвара е обезглавена, около 306 г., за което според легендата, както той, така и управителят на селището са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин (съименик на свети Валентин) и гробницата й става източник на чудеса на вярата.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 11 век поне отчасти са преместени във Венеция, Италия, във връзка със сватбата на византийската принцеса Мария Аргира със сина на венецианския дож Пиетро II Орсеоло Джовани. Останалите през 12 век отиват в Михайловския Златовърх манастир в Киев от Святополк II, а от 1930 г. почиват в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в същия град.
